Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2008 23:15 - Човекът е по-склонен да говори и споделя за своите страдания и тъга, за лошото, което го е сполетяло, отколкото за хубавите неща, които му се случват...
Автор: j11v8 Категория: Други   
Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове:
0



Човекът е по-склонен да говори и споделя за своите страдания и тъга, за лошото, което го е сполетяло, отколкото за хубавите неща, които му се случват...
    Например, ако Вие имате дневник (и ,разбира се, пишете в него, когато имате нужното време) ще бъдете по-склонни да опишете не целия ден, защото най-вероятно няма да имате нерви след тежък работен ден, а ще запишете най-вече лошото, което Ви се е случило. (Естествено, това не важи за 100% от хората) Или когато се видите с някой приятел или приятелка бихте му разказали на първо място  нещата, които ви тревожат, които ви натъжават или ядосват, или накратко, които ви носят негативни емоции. Аз, например, като подобие на поет се вдъхновявам повече от това, което ми е причинило мъка и болка, от нещо, което ме е ядосало. Дори и резултатите са много по-добри от тези, ако седна да изразявам щастието си... Някак си произведенията ми нямат същата сила и задълбоченост. 
    Но нима сме толкова щастливи, че сме свикнали с щастието и само тъгата и болката ни карат да чувстваме нещо по-специално и по-достойно за внимание? Или просто не сме изпитали досега нещо наистина щастливо, нещо, което наистина да ни разтърси със своята положителност, било то успех, жест на внимание и привързаност или добри думи и похвали? Или може би и двете?
    Интересно е как дори да са щастливи, някои хора изпитват нужда да изпитват тъга от време на време... Може би постоянното щастие им омръзва...или, за да не им се случи нещо внезапно, нещо...неочаквано и с лоши последствия, те сами намират причини да са нещастни, за да избегнат това...Макар че възможно ли е изобщо нещо подобно...
    Нима нещастието е водещата сила в нашия живот? Нима хората се стремят да избегнат причините, поради които могат да са нещастни и то докато са щастливи и нямат за какво да се притесняват? По-този начин не си ли намират именно причини да са тъжни или да си намират проблеми и да си създават главоболия? Не би ли трябвало, когато си щастлив да не се чудиш кога ли ще се прецака нещо и ще се случи нещо ужасно, защото, когато си толкова щастлив следва да се случи нещо лошо, което е също толкова голямо, колкото настоящото щастие? Или толкова много щастие прелива от нас, че се опитваме да се отървем от него и да си търсим само за какво да се жалваме?
    Трябва да всеки да умее да цени своето щастие и да съумява да го пази, защото ако само търси лошото или го очаква или дори сам си го прави то тогава все някога щастието може да изчезне и тогава...? Какво ще правим без щастие? (Да, ще бъдем нещастни, това е ясно) Това едва ли ще ни се хареса... Трябва да има малка доза тъга, малка доза болка и мъка, малка доза несполуки, но всичко това трябва да ни амбицира да се стремим към още по-голямо щастие, да изостри сетивата ни да искат още повече радост, успехи, щастливи моменти, случки и т.н.
    Затова само ще кажа - бъдете щастливи през 98% от времето  и  естествено се обичайте :) Това е най-позитивното и  щастливо нещо, което можете да  направите  (естествено това е мое мнение) 
    Лека нощ!
                                                                                                                                                             Роалейн


Тагове:   МУ,   неща,   отколкото,


Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: j11v8
Категория: Лични дневници
Прочетен: 21594
Постинги: 6
Коментари: 5
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031