Толкова много лъжи...сякаш хората са изтъкани от тях и просто да лъжеш е нещо съвсем нормално...Но на света има хора, за които истината...искренността са мн по-стойностни и по-логични,хора мразещи лъжата!И тези хора, сблъсквайки се с постоянните лъжи на другите, на хората, които мислят за приятели, за близки те биват прекършвани отново и отново като невинно цвете заблудило се и появило се през зимата сред целия студ и вятър...Как може да има толкова безсърдечни хора, които да не изпитват и малко угризение, когато изпълват живота ти с лъжи, когато те карат да вярваш в нещо, напълно грешно... Прекалено много хората желаят собственото си щастие, че са станали безмилостни, коравосърдечни... И когато вече си лъган толкова много пъти....как би могъл да се довериш отново?!Ще подлагаш всичко на съмнение...ще се чудиш : " Сега лъже ли ме или говори искрено? "И това ще създава много повече отрицателни емоции, ще те изнервя все повече и повече и е напълно възможно да се побъркаш!!! Толкова много изкуствени неща ми бяха поднесени, толкова много измами, лъжи, скрити неща, лицемерие, че сега, когато искам да повярвам на човека срещу мен, който е мой приятел, който вероятно не ме лъже, аз не мога да спра да се питам дори за най-най-дребното нещо дали не ме лъже...И после се питам защо би ме излъгал?И така се лутам из нови въпроси никнещи от всякъде и не мога да намеря отговор...Част от мен твърди, че няма причина да ставам параноичка, че този човек няма причини да лъже за каквото и да е, че той е искрен, че всичко сочи към това, че той е добър, истински, не  с маска...но веднага другата част ми казва - никога не можеш да си сигурна...Помни какво става, когато се довериш...не забравяй как боли предаденото доверие...И така се клатушкам от едната на другата страна и не мога да намеря правилното решение, правилния извод. А може би това не е справедливо към въпросния човек...може би не е честно да го сравнявам с всички, които да ме лъгали.Хората са различни, може би той действително не заслужава толкова съмнение...Не мога да направя друго освен да чакам, да се нося като отломка по течението на океана и да разбера с времето...чрез действията дали е истински или носи маска... Да, времето ще покаже.

Весели празници!

не те лъжа:))

е когато хората започнат да се определят като параноици и шизофреници... аз като малък мислех, че съм човек... поздрави