По празниците дават различни филми за чудесата, които биха могли да се случат ако вярваме в тях, ако имаме надежда, ако не се предаваме. И когато всичко свърши започват ежедневните сериали, някои от които много обичам между другото, в които има толкова много интриги, омраза и желание щом ти не си щастлив и другите да не са. Да си толкова обсебен от омразата си, от това че някой е по-добър от теб, от това, че е направил грешка и те е наранил, може би без да иска и търси твоята прошка, но ти не му я даваш, за да го лгедаш как се гърчи под безмилостното ти изражение и неумолимата непреклонност...Колко хубаво би било ако наистина се замисляме по-често за тези неща...Ако се опитваме да сме добри и справедливи, но не коравосърдечни с останалите, дори когато те са неблагодарни към нашите усилия...Предполагам просто е по-лесно да захвърлиш всичко и да си кажеш: Той не оценява това което правя за него...не му пука, тогава ще започна да му правя мръсно..."Не мисля, че това е правилен начин на мислене.Е, в крайна сметка всеки има право на мнение...Това е моето.Но според мен щеше да е по-добре ако можехме да имаме повече вяра в другите.Това няма как да стане изведнъж,разбира се.Жалкото е, че не мога да направя нищо.Мога да се старая да съм добър човек, но не мога да налея мозък като с черпак на другите...Но колко по-хубаво щеше да е ако отделяхме повече време на малките радости, които в крайна сметка се оказват по-големи отколкото си мислим...Ако се грижехме повече за щастието си отколкото за нечие нещастие...Но май няма да има такава глобална промяна скоро...Но поне за себе си мога да се погрижа.И ще го направя.Даже мога да се похваля, че от доста време се старая да съм добър човек...Надявам се, че успявам и ще продъла да успявам...

Тази мисъл е мн позитивна, вярвам, че изпълнението й не е непосилно.
Успехи :)))