Всички ние търсим любов...толкова отчаяно желаем да я притежаваме, че понякога я бъркаме с обикновена привързаност, признателност, приятелство...със желанието просто да имаш някой до себе си...Всъщност по-правилно ще е ако говоря в първо лице...защото това се отнася до мен, за останалите не зная. Трудно е наистина да разбереш какво искаш...по празниците пожелаваме на близките и приятелите си,както и те на нас,"...и всичко което си пожелаеш да ти се сбъдне..." Но така и не сме се замисляли "Ами ако всъщност не желая точно това?..." или "Ако това е просто каприз и го искам, защото е толкова трудно да го притежавам?..." И към това толкова мило пожелание за сбъдване трябва да добавим "...но внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!"...
Такива мисли се въртят из вътрешния ми свят последния месец...И търся отговор на точно определен въпрос...и не мога да си отговоря!Разширявам кръга, опитвам се да си дават разни примери и в крайна сметка отново не знам какво искам! Ироничното е, че имам съученик, който, когато бяхме близки твърдеше, че жените не знаят какво искат, а аз много упорито се опитвах да го опровергая...и може би тогава наистина съм знаела какво искам...но не и сега. Трудно е да го призная, но наистина той се оказа прав - наистина сега не знам какво искам! Както казах, толкова много желая да притежавам една огромна любов, истинска, и споделена... толкова много се нуждая от някой искрен до мен, дори приятел, че вече не знам само приятелство ли искам или нещо повече?!? Обекта на тези въпроси естествено нищо не подозира или поне така се надявам. Той е щастлив, обича, но се съмнява дали е обичан...и заради неговото щастие аз не мога лекомислено ей така да заключа едно от двете - приятелтво ли изпитвам, признателност, че ми помага, когато може или нещо повече? Веднъж направих грешката да прибързам с извода и да се оставя течението да ме носи, и както се досещате това не доведе до нищо добро.Надявам се наранените да ми простят,но аз на някои от виновните(защото не съм виновна само аз)все още не мога да простя...Объркана съм, и се боря с това всеки ден - да открия себе си и това, което търся, да открия доказателства за едно от двете и да разбера какво изпитвам аз!!! Защото какво изпитва той няма значение щом е щастлив със своята любов.Втори път няма да се намесвам...пък и тогава беше много различно...Научих много неща от тогава.Израстнах като човек...И всъщност в своя защита ще кажа, че тогава не се набутах аз, а бях въвлечена.Естествено не направих нищо за да спра това, така че и аз съм виновна - не отричам. И всичко това ме кара да мисля и да преценявам отново и отново...Но в края на тунела все още няма светлина...Надявам се с времето да опозная по-добре човека, за който се отнася всичко това, да мога да разчета знаците по-добре и да намеря верния отговор на собствените си чувства.Понякога ми се струва абсурдно всичко това.Защо изобщо мисля за това след като дори да изпитвам нещо повече не бих се занимавала с него по друг начин освен като с приятел.Той толкова пъти ми е помагал и ми е давал съвети, да не знам кой е любимия му цвят или нещо такова, но има голямо значение за мени държа на неговото щастие. И все пак за себе си искам да знам как да се боря с това чувство и дали изобщо трябва да се боря с него?Сложно е...Но знам, че накрая ще разбера и всичко ще е наред.