Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2006 20:44 - Разкритие
Автор: j11v8 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 960 Коментари: 2 Гласове:
0



Странно...днес се прибирах от работата на майка ми и мислех по моя въпрос - само за приятел ли го искам или наистина го харесвам много повече?! И някак си чувството, което изпитах ми казваше единствено приятелство! Бях щастлива през целия ден, че успях да разбера какво искам! Обаче...след това го съобщих на една приятелка и тя каза само "да бе да добре" и аз си казах - да така е ако щеш ми вярвай...но...прочетох писмата,които сме си писали, естествено те са приятелски, все пак той си има гадже, и аз пак се запитах - ами ако греша? И после пак се питам "Тпва, което изпитваш е защото той е наистина мил,добър, някой, който досега не си срещала...след всичките тези лъжи ...Но това не значи, че изпитваш нещо повече от просто приятелство! Просто искаш внимание, искаш някой да го е грижа за тебе, някой, който да те цении уважава. дори да те обича, но като приятел, истински приятел.Не се заблуждавай!" И когато вече съм убедена, че е точно това, едно гласче просто казва - нееееееееееее, трябва да обичаш повече от това!!!
Сега всъщност разбрах всичко....Аз дори през цялото време съм знаела отговора, просто не съм искала да е само това.Всъщност знам, че това е само приятелство, и че аз не исзпитвам нищо повече, но явно ми се иска да не е така, толкова ли голямо желание имам  да дам на някой тази обич, която иска да изригне...Но това е неразумно!!!Не можеш просто ей така да я дадеш на някой който дори няма да я получи ,дори да я изпитваш към него!!!В крайна сметка дори да го обичах като повече от приятел...той нямаше да разбере а аз трябваше да се боря с тази любов,защото е невъзможна(въпреки че практикувам, че няма невъзможни неща...поредната ирония) Хах....Значи така било....радвам се, че поне го разбрах...нопак остава това, че искам да му пука за мен, да сме много добри приятели...Той е прекрасен човек и аз искам да съм част от живота му от приятелите му...от най-добрите...но това мога да го постигна само аз нали?Аз така или иначе ще му помагам винаги, когато има нужда, ще му давам съвет, когато се нуждае,защото за мен той е мой приятел!Колко се радвам.ТОлкова много, че чак може да е глупаво за повечето хора.Обаче се радвам, че се изясних със себе си.Малко ми се струва...как да кажа, не глупаво, но нещо такова - ние не се познаваме чак толкова отлично, но мисля,че това ще стане с времето, и все пак аз искам, държа да сме приятели.Убедена съм, че той няма нищо против, защото ми е казвал, че мога винаги да разчитам на него...Да...чувството е хубаво като разбереш себе си, като се опознаеш и разбереш какво искаш...Един проблем по-малко в новата година.В крайна сметка от всичко това се измъчвах само аз.Така че щастието ми е пълно...Е,мисля, че повече нямам какво да кажа за днес.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :))
27.03.2010 12:14
Направо останах поразена... И няма как да не коментирам. Все едно четях, аз какво бих написала.. Странно нали?! Как някой, който не познаваш изпитва и се бори със своите си страхове, както аз самата. Моята история е 99% същата.. останалият 1% е за разликата в отношенията ни. Но те се промениха, явно с времето. Познавам го от 3 години и не мога да си представя да не се чуем или да не се видим, дотолкова съм свикнала с него. Най-много ме е яд обаче, че той се държи като "познат"(ако мога така да се изразя). Преди можеше да ми се обади в 4 часа през нощта да ми сподели, а сега това за него е толкова странно... Да, преминава през труден период от неговия живот и се опитвам да му помогна по всякакъв начин, но той просто повече се отдалечава... А нали споделената болка е половин болка... Но за него е достатъчно да сложи една усмивка на лицето си за пред другите и все едно нищо не е станало...
цитирай
2. j11v8 - Имах една приятелка. Тя също пре...
28.03.2010 19:45
Имах една приятелка. Тя също преминаваше през труден период и се отдалечаваше от всичките си приятели и познати, искаше да бъде сама, но в крайна сметка успя да преодолее този период. Единственото, което според мен може да се направи в един такъв момент е да си до този човек колкото можеш, колкото той те допуска в живота си, но и да не се отказваш от него. Ако той е свестен и осъзнава какъв приятел има до себе си, няма да те забрави и да те подмине. Но, разбира се, всичко зависи от това какъв човек е. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: j11v8
Категория: Лични дневници
Прочетен: 21595
Постинги: 6
Коментари: 5
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031