Имам навика да си пазя разговорите в скайп...И сега ги подреждах и зачитах по малко...И си спомням колко добре си прекарвахме заедно - аз и той, когато не се замисляхме какво ще правим после...как му вярвах, когато казваше, че всичко ще се оправи, че ще намери начин, изход от проблема, ... че ме обича...А сега ...какво? Държи се като че никога не е било нищо, като че съмму сторила нещо много лошо.Но аз не можех да продължавам - страдах аз, страдаше и тя.А на него сякаш не му пукаше...Знаех,да, на морето вече знаех, че той няма да я остави и че няма да намери решение, а само ще ме размотава...затова трябваше да го оставя...трудно ми беше да го преодолея, но беше по-есно когато бяхме приятели,а сега се държи пренебрежително, враждебно,кой знае какво ми говори зад гърба...а уж ме обичаше...Но от обичащ мен стана много бързо пренебрегващ, високомерен, враг...Защо? Аз го обичах толкова много дори когато скъсах с него, просто трябваше да се отдалеча малко, нямах друг избор...Затова ли се разсърди? Или когато не получава изгода може да не се държи добре с мен, да сме приятели???Не зная...Толкова време мислех че съм преодоляла всичко това и ето че сега изплува с много нови въпроси!!!Изгубих ли се в толкова мисли и тъга? В самоувереността че вече не го обичам...Ако стане какъвто беше преди, ако се държи с мен както когато бяхме заедно а и малко преди това...няма пак да реша че го обичам???Ще успея ли да се измъкна от всичко това...и от него най-вече?Ще се опитам...Пожелайте ми успех...